Mysunnyblueberrynights's Weblog

Декемврийски заключения

mysunnyblueberrynights — Wed, 28 Dec 2011 09:51:47 +0000

Ама хич не ми е мъчно, че тази година си отива. Като се замисля, даже и смесени чувства не изпитвам… Да си ходи…Но всъщност кой знае тази която ще дойде каква ще да е?!

Но това е едно от предимствата на живота – да си вечно изненадан, защото не знаеш какво ще ти се случи утре! Предимство или недостатък… Все тая! Бяло или черно, всеки сам, индивидуално решава как да го разглежда.

Тази година като за разнообразие няма да правя равносметки, няма да си давам обещания, няма нищо да очаквам и нищо да предприемам… Нека едната си отиде и другата да дойде. Ако може и малко да помъдрея, ако не може и така си се харесвам.

Философията на Пипи

mysunnyblueberrynights — Thu, 20 Oct 2011 20:08:50 +0000

„То наистина не си заслужава — каза Пипи. — Големите хора никога не се забавлява…т. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход.
- Пък и не умеят да си играят — отбеляза Аника. — Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш!
- Кой е казал, че трябва, възрази Пипи. — Ако не се лъжа, тук някъде има едни хапчета… Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат“.

********
Ами то наистина си е така. И май като се замисля, доста дълго време ще беседвам самичка върху това изказване на Пипилота. Аз защото така си обичам – като си харесам нещо да си го повтарям, обмислям, да се потапям в него и така…
Пък и нали блога си е мой – ще пиша за каквото из си искам. Нищо модерно, нищо политическо, нищо иновативно… Просто неразрешимите реакции, ситуации болести на мозъка, който така малко още е изследван!
PS: Я да взема да потърся някакви хапчета из нас…

To nowhere

mysunnyblueberrynights — Tue, 26 Jul 2011 10:01:36 +0000

To nowhere or to somewhere?
Nobody tells us…As if there is someone , that could tell you something, which would work…
In searching for job…There is no job!
In searching for sense…There is no sense.
A feeling which tells me „Run away“ is arising in me…
What to do?

След“неделни заключения“

mysunnyblueberrynights — Mon, 18 Jul 2011 09:02:17 +0000

След активното разсъждаване вчера върху седмият ден и това той какво ни носи и какво ни взима,днешният понеделник не е по-пъстър,но е весел.
Ритуалът със сутрешното кафе не е отминал,така че все още е сутрин.Нищо,че е 11:53.
Какво щеше да е,ако Пепеляшка живееше в страна от третия свят,а феята и бе направила обувките от шоколад?(Остава и принца да е чревоугодник,или просто гладен.)
Честит и ползотворен понеделник,а от там и цялата седмица.

По пътя – най-стария, тройно дестилиран и безмилостно нережисиран начин

mysunnyblueberrynights — Sat, 16 Jul 2011 13:32:05 +0000

Има неща,които винаги ще те накарат да се усмихваш и да търсиш смисъл, дори и в най-тъмните моменти.
По пътя – най-стария, тройно дестилиран и безмилостно нережисиран начин.Човек е чоевк,когаот е на път.Или не е човек.Винаги има две гледни точки минимум, с две остирета.Света може да е в краката ти,ако човек прояви малко смелост,мчети и позитивна настройка.
„Пътешествията винаги са имали един аспект на просветление и промяна, който хората преследват за да „намерят“ себе си.“ Тимоте Дегроп е прав за това,че човек трябва да отиде до някъде и да се върне,за да стане това,което трябва да стане.

Хилядите ограничения,рамки и предразсъдъци окито си поставяме са отвратителни.Понякога когато искаш да направиш нещо просто трябва да го направиш.Така или иначе трябва да си беден,за да тръгнеш на другия край на света.Не се изисква много,освен решителност.За жалост понякога тя е всичко.

Няма какво друго да се каже,освен…Keep walking!

Промили в кръвта

mysunnyblueberrynights — Sat, 16 Jul 2011 11:26:49 +0000

10:59 сутринта.Жега.Пот.Пек.
Всъщност вече не е особено много сутрин, тъй-като денят е преполовил.Почивният ми ден започва с главоболие, породено от махмурлук!Поредната сутрин в която отказвам цигарите и алкохола.Преди отдавах доста дълго време в мисли,легнала по гръб със затворени очи, какво кара хората да пият и пушат по много,когато това прчинява такъв дискомфорт.Сега вече не го мисля.Знам, че каквото и да си обещая, след време пак ще имам такава сутрин за разнообразие.
Тежко ставане.Две таблетки упсарин бълбукат в чаша,както от рекламата.Разбира се, в рекламата с това борят истинка,а не махмурлук!
Поглеждам на пода в коридора и виждам обукви и дрехи.През ноща се качвах на покрива на панелния си блок, в опитите да намеря спасение от жегата.Спомням си,че там ме нападнаха комари.И аз се опитах да ги нападна,но те бяха повече – неравностойна битка.Бях сама,подпийнала,а те бяха много!Все пак нямам заложбите на Чък Норис.Опит-неуспешен.
За щастие упсарина подейства бързо.Кафето окончателно намести нещата.Един студен душ и ще изпратя това тежко събуждане в небтието.
Включвам компютъра,за да свърша малко работа.Парадоксално в полезрението ми се набиват само статии за препиването,алкохола.
В уебпространството всеки обяснява как снощи се е „пречистил“,прощавайки се за известно време с паметта си.Бях чела някъде,че запоят е прощаване с паметта и гравитацията, химическо самобичуване, в очакване душата да отлети или да получи опрощение.Много правилно.Буковски пък се изказва по въпроса, че това е форма на самоубийство,която ти позволява да се върнеш при живите на сутринта.Не знам само тези мъдри мисли в трезво или в относително трезво състояние са се родили…Обикновенно великите идеи никога не са плод на трезвия разсъдък и здрав разум.Но какво знам аз…

Завръщането на блудната

mysunnyblueberrynights — Sat, 02 Jul 2011 22:39:19 +0000

И ето ме отново тук.
КОй ги чете тия блогове?Навярно никой.И добре че.Иначе тия хиляди словоизлияния щяха да объркат някого.Или всъщност…Пффф…Дълбоки теми.Ама няма смисъл от много думи и малко истинскост.
Пак съм тук.По простата причина,че не знам къде да го изразя.

And finally…END!

mysunnyblueberrynights — Thu, 12 Aug 2010 10:06:09 +0000

Enough means enough!
Bye!

=]

mysunnyblueberrynights — Sat, 17 Jul 2010 23:51:48 +0000

Нещо радостно.

Хм…

mysunnyblueberrynights — Sat, 17 Jul 2010 23:48:48 +0000