Ама хич не ми е мъчно, че тази година си отива. Като се замисля, даже и смесени чувства не изпитвам… Да си ходи…Но всъщност кой знае тази която ще дойде каква ще да е?!
Но това е едно от предимствата на живота – да си вечно изненадан, защото не знаеш какво ще ти се случи утре! Предимство или недостатък… Все тая! Бяло или черно, всеки сам, индивидуално решава как да го разглежда.
Тази година като за разнообразие няма да правя равносметки, няма да си давам обещания, няма нищо да очаквам и нищо да предприемам… Нека едната си отиде и другата да дойде. Ако може и малко да помъдрея, ако не може и така си се харесвам.
