10:59 сутринта.Жега.Пот.Пек.
Всъщност вече не е особено много сутрин, тъй-като денят е преполовил.Почивният ми ден започва с главоболие, породено от махмурлук!Поредната сутрин в която отказвам цигарите и алкохола.Преди отдавах доста дълго време в мисли,легнала по гръб със затворени очи, какво кара хората да пият и пушат по много,когато това прчинява такъв дискомфорт.Сега вече не го мисля.Знам, че каквото и да си обещая, след време пак ще имам такава сутрин за разнообразие.
Тежко ставане.Две таблетки упсарин бълбукат в чаша,както от рекламата.Разбира се, в рекламата с това борят истинка,а не махмурлук!
Поглеждам на пода в коридора и виждам обукви и дрехи.През ноща се качвах на покрива на панелния си блок, в опитите да намеря спасение от жегата.Спомням си,че там ме нападнаха комари.И аз се опитах да ги нападна,но те бяха повече – неравностойна битка.Бях сама,подпийнала,а те бяха много!Все пак нямам заложбите на Чък Норис.Опит-неуспешен.
За щастие упсарина подейства бързо.Кафето окончателно намести нещата.Един студен душ и ще изпратя това тежко събуждане в небтието.
Включвам компютъра,за да свърша малко работа.Парадоксално в полезрението ми се набиват само статии за препиването,алкохола.
В уебпространството всеки обяснява как снощи се е „пречистил“,прощавайки се за известно време с паметта си.Бях чела някъде,че запоят е прощаване с паметта и гравитацията, химическо самобичуване, в очакване душата да отлети или да получи опрощение.Много правилно.Буковски пък се изказва по въпроса, че това е форма на самоубийство,която ти позволява да се върнеш при живите на сутринта.Не знам само тези мъдри мисли в трезво или в относително трезво състояние са се родили…Обикновенно великите идеи никога не са плод на трезвия разсъдък и здрав разум.Но какво знам аз…
